Севернокорейски „воини“ се опитват да се внедрят в европейски компании

 

През последните месеци се наблюдава тревожна тенденция: все повече севернокорейски IT специалисти се представят за фрийленсъри, работещи от различни държави, за да се инфилтрират в европейски компании. Това разкрива проучване на Google Threat Intelligence Group, цитирано от Bloomberg, което подчертава нарастващия риск от кибершпионаж и кражба на данни.

Тези специалисти, които сами наричат себе си „воини“, кандидатстват за дистанционни позиции в технологични компании с цел да осигуряват приходи за режима в Пхенян. Изследователите от Google, работещи съвместно с партньори, са установили рязко увеличение на активността на тези т. нар. IT воини извън територията на САЩ през последните шест месеца. Сред основните мишени вече са Германия, Великобритания и Португалия, посочва Джейми Колиър, водещ консултант за Европа в подразделението на Google.

Макар севернокорейските IT експерти отдавна да се стремят да се внедрят в американски компании, повишената осведоменост и санкциите от страна на Министерството на правосъдието на САЩ са изтласкали операциите им към Европа. Тези промени отразяват и по-широката стратегия на режима да търси нови източници на приходи, заобикаляйки международните ограничения.

За да прикрият истинската си самоличност, севернокорейците се представят за специалисти от страни като Италия, Япония, Малайзия, Сингапур, Украйна, САЩ и Виетнам. Те намират работа основно чрез фрийленс платформи като Upwork, Freelancer и Telegram, като плащанията често се извършват в криптовалута или чрез дигитални платежни системи като Wise и Payoneer. По този начин паричните потоци остават трудни за проследяване.

Докато някои от тези платформи не са отговорили на запитванията за коментар, представител на Wise е заявил, че компанията прилага строги мерки за идентификация на потребителите и наблюдава транзакциите за подозрителна активност, като при нужда деактивира акаунти.

Изследването на Google отбелязва и нова, по-агресивна тенденция: от края на октомври се наблюдава ръст на уволнени севернокорейски служители, които опитват да изнудват бившите си работодатели, заплашвайки да публикуват поверителна информация пред конкуренти. Колиър коментира, че засиленият натиск от страна на американските власти може да е довел до тази промяна в поведението, тъй като режимът търси нови начини за поддържане на финансовите си потоци.

В един от описаните случаи севернокорейски IT специалист е кандидатствал за работа под поне 12 различни самоличности, включително в организации от държавния сектор и отбранителната индустрия, представяйки фалшиви препоръки. Във Великобритания подобни фалшиви специалисти вече участват в проекти от уеб разработка до напреднали блокчейн и изкуствен интелект системи.

Според Google, тази тенденция подчертава риска за компаниите, които позволяват използването на лични устройства за достъп до вътрешни системи – практика, която затруднява откриването на подобни заплахи.

ФБР отдавна предупреждава за севернокорейските IT мрежи, които действат под прикритие, и съветва фирмите да засилят процедурите си за идентификация на кандидатите. През януари 2024 г. Министерството на финансите на САЩ санкционира двама души и четири организации, свързани с генериране на незаконни приходи за севернокорейското правителство, което според данните задържа до 90% от заплатите на тези „воини“.

Великобритания също издаде предупреждение през септември чрез Службата за прилагане на финансови санкции, като призова работодателите да правят задълбочени проверки на самоличността на кандидатите, да изискват видеоинтервюта и да избягват плащания в криптовалута.

Така Европа се превръща в нов фронт на една тиха кибервойна, в която невидими специалисти с фалшиви профили, но реална цел — финансиране на един изолиран режим — заплашват сигурността на бизнеса и данните в целия континент.

Ричард Барет: Ценностите са кодът, който ще реши дали изкуственият интелект ще ни направи по-човечни

 

Ричард Барет е сред най-разпознаваемите имена в света, когато става дума за човешки ценности и културна трансформация. Той е основател на Barrett Academy for the Advancement of Human Values, автор на редица книги и съветник на над 3000 организации в повече от 60 държави, включително Световната банка. Барет стои и зад инициативата Values 20 (V20) – глобална група, създадена по време на председателството на Саудитска Арабия в G20 през 2020 г., която поставя ценностите в центъра на икономическите и политическите решения.

В интервю за „Капитал“, по повод участието си във Future of Work Summit 2025, Барет отбелязва, че бурната 2024 г. е изправила света пред важна истина: ценностите вече не са опция, а необходимост. В условия на несигурност хората търсят посока и доверие, а компаниите, които ги осигуряват, са именно тези, които живеят в синхрон с принципите си. Според Барет устойчивостта идва не от контрол, а от кохерентност – съответствието между това, което организацията казва, прави и отстоява.

Той смята, че днешната фрагментация на обществата не е признак на разпад, а знак за културен преход. Старите идентичности се размиват, за да направят място на ново единство, основано на осъзнато разнообразие, при което хората могат да мислят различно, без да се отчуждават. Споделените ценности, казва той, са новият „общ език“, който обединява екипи и нации.

Когато говори за изкуствения интелект, Барет е категоричен – AI отразява морала на своите създатели. Ако го използваме само за ефективност, рискуваме да превърнем културата в механична и безчувствена. Но ако интегрираме технологиите през призмата на достойнството и смисъла, AI може да се превърне в инструмент за израстване, а не за заместване на човека.

Етичният изкуствен интелект според Барет се гради върху три принципа: прозрачност, човешка отговорност и съответствие с универсални ценности като справедливост и ненанасяне на вреда. „Технологиите трябва да служат на човечеството, не да го моделират по свой образ“, казва той.

На въпроса коя универсална ценност би могла да обедини света през следващото десетилетие, Ричард Барет отговаря без колебание: „единство в разнообразието“. Не като еднаквост, а като осъзнаване, че зад различията всички принадлежим към едно и също човешко семейство.

Балканите пресъхват – и с тях търпението

 

Пресъхващи реки, напрежение между държави, и дори вътрешни спорове за достъп до язовири – всичко това се случва тихо, под повърхността. България, която някога изглеждаше богата на водни ресурси, започва да усеща колко е уязвима. А когато жегите се удължават и валежите се свиват, всяка капка се превръща в политически въпрос.

Когато бях дете, лятото значеше буйни реки, мирис на мокра трева и студена вода по коленете. Днес, в края на август, по коритата на Марица и Тунджа често остава само пясък. Българските реки, които десетилетия осигуряваха живот на цели региони, вече не достигат дори за нас – а какво остава за съседите ни.

През последните години Балканите се превърнаха в един от най-бързо засушаващите се райони в Европа. Летата стават по-дълги и по-горещи, а валежите – все по-редки и краткотрайни. В същото време хиляди фермери в Гърция и Турция продължават да разчитат на водите, които извират в България. Това, което доскоро беше естествено сътрудничество, днес се превръща в политически и икономически въпрос с нарастваща острота.

Най-спорният пример е река Арда. В продължение на 60 години България беше длъжна да подава определени количества вода към Гърция по силата на старо репарационно споразумение. След изтичането му през юли 2024 г. темата излезе от бюрократичните документи и влезе в новините. За първи път страната ни подписа временно търговско споразумение, което предвижда компенсации за подадените водни обеми – включително под формата на електроенергия. На практика България вече продава вода на южната си съседка, вместо да я предоставя безвъзмездно.

Но докато Арда има поне някакво решение, по Марица ситуацията е далеч по-напрегната. В последните лета долното течение на реката пресъхва, а турски и гръцки земеделци настояват България да отпуска допълнителни количества от язовирите в Родопите и Стара планина. София обаче отказва, позовавайки се на ниските водни запаси и нуждите на собствената си енергетика. Турция дори заговори за „водна война“, след като оризовите полета около Одрин останаха без напояване.

Тези спорове не са просто дипломатически търкания. Те са предупреждение за бъдещето – време, в което реките ще имат граници не само на картата, а и в количеството живот, което могат да поддържат. България има привилегията да е източник на голяма част от водите, които текат към съседите, но това идва с отговорност. Всяко изпускане на язовир вече се мери не само с литри, а и с политически риск.

Докато температурите растат, а снегът по върховете намалява, битката за вода на Балканите тепърва започва. Ако някога нашите реки са били символ на обединение, днес те се превръщат в тест за зрялост – дали ще можем да управляваме общите ресурси с разум и взаимна изгода, или ще ги превърнем в поредното поле на напрежение. Водата има памет – и ако не се научим да я пазим, тя просто ще си тръгне.