Новото търговско споразумение между ЕС и САЩ – на финалната права

 

Европейският съюз и Съединените щати са в решителна фаза на преговорите за ново търговско споразумение – първото по рода си от десетилетия. След години на напрежение и заплахи за тарифна война, през юли 2025 г. двете страни постигнаха предварителна политическа рамка. Оттогава техническите детайли се оказаха далеч по-сложни и именно те забавят подписването на окончателния документ.

В основата на договора стои ясно изразена асиметрия. САЩ запазват 15% мита върху ключови европейски сектори – автомобили, фармацевтични изделия и полупроводници. В същото време ЕС премахва почти всички мита върху американските индустриални стоки. На пръв поглед това е отстъпка, но Брюксел я представя като стратегическа инвестиция в стабилни отношения и избягване на нови ескалации.

Остават обаче редица спорни теми. Първата са правилата за произход на стоките – как да се предотврати заобикалянето на митата чрез трети страни. Втората са металите: високите тарифи върху стоманата и алуминия продължават да тежат върху индустрията от двете страни на Атлантика, застрашавайки цели производствени вериги. Третата, и най-напрегната, тема е дигиталният сектор.

Точно тук конфликтът между два различни модела е най-видим. Американските корпорации – Google, Meta, Amazon – настояват за свободен достъп до европейските пазари и минимални регулации. За Вашингтон това е въпрос на конкурентоспособност и иновации. ЕС обаче залага на своята твърда линия: GDPR, Законът за дигиталните услуги и Законът за дигиталните пазари. Те поставят ограничения върху събирането на данни, изискват прозрачност при алгоритмите и налагат правила на големите платформи. Европа твърди, че така защитава правата на гражданите си, докато американците виждат в това бариера пред бизнеса. Именно тези несъвместими визии превръщат цифровите пазари в основния препъникамък на преговорите.

Извън тарифите споразумението носи и силен геополитически заряд. ЕС се ангажира да инвестира около 750 млрд. евро в САЩ до 2028 г., като значителна част ще отиде за военна техника и енергийни проекти. Това не е случайно – Европа търси гаранции за сигурност в момент, когато войната в Украйна остава отворена рана. В този контекст се вписва и предложението на президента Зеленски за оръжейна сделка за 100 млрд. долара, финансирана от ЕС и реализирана чрез американската индустрия.

Енергетиката също е ключов елемент – договорът отваря пътя за още по-голям внос на американски втечнен газ и петрол, което намалява зависимостта на Европа от Русия. Това обаче поражда въпроси за цената и устойчивостта на подобна зависимост от САЩ.

Кой печели повече? Ако се гледа само митническата рамка – Америка. Но в по-широк план и ЕС има своите ползи: политическа стабилност, отбранителни гаранции и предвидимост. В свят на постоянни кризи, този компромис може да се окаже най-ценният ресурс.

Европейският преход на България: как домакинства и бизнес намаляват наличните левове и се подготвят за еврото

 

В последните месеци усещам как нещо се променя — не само бизнесът, но и ние вкъщи се подготвяме за еврото. Според тримесечния „Икономически преглед“ на БНБ, този процес реално стартира още през средата на 2024 г. Но след положителните конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ през юни, темпото на подготовка рязко се ускори.

Сега, за първи път от началото на световната финансова криза, левовете в обращение намаляват на годишна база. Към юни спадът е едва 0.3 %, но към юли вече е 3.4 %, достигайки около 28.8 млрд. лв. — при пик от над 31 млрд. в края на 2024 г., тогава традиционно покрай празниците се наблюдава временен ръст.

Няма как да не отбележим: най-после еврото идва със системна подготовка, не със стрес и напрежение. България направи нужната работа — изпълни конвергентните критерии, включително ценова стабилност, нисък бюджетен дефицит (около 3 % от БВП), дълг под 25 %, участие в ERM II от 2020 г. и дългосрочни лихви под прага.

Съветите от БНБ и правителството вече са ясни: евро банкнотите ще се появят преди 1 януари 2026 г., преходът ще бъде плавен с автоматична конверсия по фиксиран курс (1.95583 лв = 1 €), а цените ще се показват двуезично — в лева и евро за 12 месеца. Освен това левът ще остане валидна разменна единица през първия месец, а обменът на банкноти и монети ще е безплатен поне шест месеца след преминаването.

Виждам как малките търговци вече отпечатват етикети в две валути, банки подготвят автоматичната смяна на сметките, а хората обсъждат курса — всичко с усещането, че не сме сами и подготовката е обща.

В заключение — за мен еврото не е удар в неизвестното, а резултат от дълга и подредена подготовка, която върви от 2024 г. нататък. Тук няма паника, има организация. И аз, и много семейства, и бизнеси вече се настройваме. Дойде време за стабилност, прозрачност и ефективност — и еврото ще е това, което ще ги даде.

Екзорсизмът днес: между духовната битка и съвременните маскаради

 

Когато се говори за екзорсизъм, трудно е да не се спомене отец Габриеле Аморт – легендарна фигура не само във Ватикана, но и в цялата съвременна история на Църквата. Роден през 1925 г. в Модена, той става свещеник през 1954 г., но истинският му път започва години по-късно, когато е обучен лично от своя духовен наставник – отец Кандидо Амантини, тогавашният официален екзорсист на Рим. След смъртта на Амантини през 1992 г., Аморт поема мисията изцяло и се превръща в един от най-влиятелните и разпознаваеми духовници в тази тясно специализирана област.

Отец Аморт твърди, че е извършил над 70 000 екзорсизма, макар самият той многократно да подчертава, че истинското обладаване е изключително рядко явление. По думите му, повечето хора, които търсят помощ, страдат от психични, емоционални или социални проблеми, а не от буквално демонично присъствие. И въпреки това, ритуалите, които извършва, следват строго определен канон, съчетан с психологически и медицински преглед – нищо не се прави без внимателна преценка. Това, което го отличава, е способността му да разграничава реалната нужда от екзорсизъм от суеверието и масовата истерия.

През 1990 г., заедно с петима свещеници, Аморт създава Международната асоциация на екзорсистите (AIE) – стъпка, която институционализира ритуала и му придава ясна рамка и регулация. Асоциацията е официално призната от Ватикана чак през 2014 г., но днес включва над 900 екзорсисти от 58 държави. Всеки от тях е одобрен от своя епископ и преминава през обучение, което отхвърля идеята за „самозвани“ или импровизиращи ритуали.

Интересен детайл в днешния контекст е, че асоциацията не само извършва ритуали и обучения, но и реагира на явления в съвременното общество, които смята за духовно рискови. През 2024 г. публикува книгата „Тъмният чар на Хелоуин“, в която се разглеждат езическите корени на празника, свързани с древния Самхейн – келтски ритуал, включващ жертвоприношения и почитане на мъртвите. Авторите – отец Франческо Бамонте и Алберто Касталдини – подчертават, че съвременният, комерсиализиран облик на Хелоуин може да бъде подценен канал за духовни влияния, особено върху децата.

Книгата не отрича празника категорично, а настоява родителите да вземат информирано решение. Обръща внимание, че когато вкарваме окултна символика в ежедневието си, дори под формата на забава, трябва да сме наясно с историческата ѝ тежест. Не става дума за забрани, а за разбиране – за осъзнат избор дали ще се впуснем в маскарад с демонични маски и гробища, или ще предпочетем алтернативна форма на празнуване, която уважава както детската психика, така и духовната хигиена на дома.

Отец Аморт често повтаря, че най-добрият екзорсизъм е изповедта и молитвата, че демоните не се плашат от костюми или амулети, а от вътрешната чистота и вяра. И може би точно в това се крие неговата сила – не в театралния ритуал, а в дълбокото познаване на човешката душа и нейните слабости.

Конфликтът Израел–Иран днес: ескалация, жертви и непредсказуемо бъдеще

 

От средата на юни 2025 ситуацията в Близкия изток излезе от сферата на заплахите и влезе в директна, кървава фаза. Израел и Иран вече не водят прокси конфликти чрез Ливан, Сирия или Хизбула – те си разменят преки ракетни удари, дронови нападения и атаки срещу ключова инфраструктура. Това не е просто геополитическа конфронтация, а истинска война, в която цивилните се оказаха първата жертва. 

 

Израел започна с мащабни и координирани удари по територията на Иран. Целите не бяха само военни бази и ядрени съоръжения, а и комуникационни и медийни центрове, включително сгради на националната телевизия, стратегически телекомуникационни хъбове и радиостанции в Техеран, Исфахан и Шираз. Този ход беше разглеждан като опит за дестабилизиране на вътрешното информационно поле на Иран и ограничаване на вътрешната координация. Израелските изтребители и дронове унищожиха съоръжения, при което загинаха и цивилни служители, журналисти и технически екипи. Реакцията от страна на иранските власти беше незабавна – обвинения във “военно престъпление” и обещание за отмъщение. 

 

Иран отговори с масирани ракетни атаки по израелска територия. Удари бяха нанесени в и около Тел Авив, Бат Ям, Яфа, а най-тежко пострада градът Беер Шева, където ракета удари болницата „Сорока“, причинявайки десетки ранени. Деца, лекари и медицински сестри бяха сред пострадалите. Въпреки че част от крилата на болницата бяха евакуирани, щетите бяха сериозни, а операцията за спасяване на оцелели – хаотична. Израелският кабинет веднага отвърна със заявка, че ще разшири военните действия, ако атаките по гражданска инфраструктура продължат. 

 

Загиват и от двете страни. По предварителни оценки към 20 юни броят на загиналите ирански граждани и военни надвишава 650 души, а в Израел цивилните жертви са поне 24, с над 200 ранени. Ударени са жилищни блокове, болници, училища. В Иран множество сгради в Табриз, Исфахан и Керманшах са сринати от въздушни удари. От израелска страна също има разрушения, най-вече в южните части на страната и покрай границата с Йордания. 

 

Международният отзвук е разпокъсан. САЩ към момента се въздържат от пряка намеса, но реториката на някои техни представители намеква, че ще застанат зад Израел при “фундаментален риск за сигурността”. Русия, Китай и Турция призовават към незабавно примирие, но двете страни изглежда са влезли в спирала, от която няма лесен изход. 

 

Най-притеснителното е, че все повече удари са насочени не просто към военни цели, а към социалната тъкан на обществото – болници, медии, комуникации. Това е психологическа война, целяща да парализира способността на отсрещната страна да реагира, да мисли стратегически, да води вътрешна координация. Израел и Иран не просто си нанасят щети – те опитват да извадят един от друг от строя за дълго. 

 

Всички данни сочат, че ситуацията ще се влошава. И двете страни твърдят, че няма да отстъпят. Израел цели да неутрализира напълно иранската ядрена програма, докато Иран разглежда всяка атака като акт на национално унижение, което изисква яростен отговор. Преговори на този етап не се водят. А най-тежките удари, както винаги, остават върху онези, които нямат участие в решенията – обикновените хора, чиито животи се сриват за секунди.