Европейският съюз и Съединените щати са в решителна фаза на преговорите за ново търговско споразумение – първото по рода си от десетилетия. След години на напрежение и заплахи за тарифна война, през юли 2025 г. двете страни постигнаха предварителна политическа рамка. Оттогава техническите детайли се оказаха далеч по-сложни и именно те забавят подписването на окончателния документ.
В основата на договора стои ясно изразена асиметрия. САЩ запазват 15% мита върху ключови европейски сектори – автомобили, фармацевтични изделия и полупроводници. В същото време ЕС премахва почти всички мита върху американските индустриални стоки. На пръв поглед това е отстъпка, но Брюксел я представя като стратегическа инвестиция в стабилни отношения и избягване на нови ескалации.
Остават обаче редица спорни теми. Първата са правилата за произход на стоките – как да се предотврати заобикалянето на митата чрез трети страни. Втората са металите: високите тарифи върху стоманата и алуминия продължават да тежат върху индустрията от двете страни на Атлантика, застрашавайки цели производствени вериги. Третата, и най-напрегната, тема е дигиталният сектор.
Точно тук конфликтът между два различни модела е най-видим. Американските корпорации – Google, Meta, Amazon – настояват за свободен достъп до европейските пазари и минимални регулации. За Вашингтон това е въпрос на конкурентоспособност и иновации. ЕС обаче залага на своята твърда линия: GDPR, Законът за дигиталните услуги и Законът за дигиталните пазари. Те поставят ограничения върху събирането на данни, изискват прозрачност при алгоритмите и налагат правила на големите платформи. Европа твърди, че така защитава правата на гражданите си, докато американците виждат в това бариера пред бизнеса. Именно тези несъвместими визии превръщат цифровите пазари в основния препъникамък на преговорите.
Извън тарифите споразумението носи и силен геополитически заряд. ЕС се ангажира да инвестира около 750 млрд. евро в САЩ до 2028 г., като значителна част ще отиде за военна техника и енергийни проекти. Това не е случайно – Европа търси гаранции за сигурност в момент, когато войната в Украйна остава отворена рана. В този контекст се вписва и предложението на президента Зеленски за оръжейна сделка за 100 млрд. долара, финансирана от ЕС и реализирана чрез американската индустрия.
Енергетиката също е ключов елемент – договорът отваря пътя за още по-голям внос на американски втечнен газ и петрол, което намалява зависимостта на Европа от Русия. Това обаче поражда въпроси за цената и устойчивостта на подобна зависимост от САЩ.
Кой печели повече? Ако се гледа само митническата рамка – Америка. Но в по-широк план и ЕС има своите ползи: политическа стабилност, отбранителни гаранции и предвидимост. В свят на постоянни кризи, този компромис може да се окаже най-ценният ресурс.
Няма коментари:
Публикуване на коментар