Сред дивата природа

Обичам града, обичам градската атмосфера и всичките възможности, които ни носи се предоставят в такава среда. Истината е обаче, че колкото и да ми харесва шумотевицата, динамиката и специфичната енергия на градските пространства, понякога имам нужда от малко време сред природата.

Дали е, защото зеленото успокоява очите и съзнанието, заради по-чистия въздух, тишината, цялостната обстановка или нещо друго, но понякога имам хронична нужда от времето си в планината.

Не е задължително да е 3-дневен поход сред дивата пустош или изкачване на някой връх. Може да бъде просто пикник край някоя рекичка или на произволна полянка. В крайни случаи се задоволявам дори с продължителна разходка в парка.

Ако събера и весела компания от приятели, се получава мечтана почивка, която ме зарежда с енергия и мотивация за работа. Мисля, че когато ти самият правиш хубави неща за себе си, така че да се чувстваш по-добре, тогава вършиш и работата си по-добре. Имаш повече сили, енергия и мотивация да показваш по-добри резултати. На мен разходките сред дивата природа ми действат именно така – зареждащо, колкото и да са изморителни понякога.