Всичко минало изглежда все едно се е случило вчера. А всичко
предстоящо изглежда все едно е на цяла вечност пред нас, нали? Поне от моя гледна
точка ситуациите са често такива.
Спомням си сякаш беше вчера толкова важни неща от живота си
и не съм само аз. Говорил съм на тази тема с различни приятели и май единодушно
стигнахме до извода, че миналото тече много по-бързо от бъдещето. Всеки помни
кога е завършил, как се е дипломира, кога се с оженили и, разбира се, кога са
се родили децата му. А когато децата изведнъж пораснат си задава неизбежния
въпрос: Кога се случи всичко това?
Имаме моменти (на работа например), когато времето сякаш е застинало
в настоящето. Когато изглежда сякаш сме застинали в един миг и не вървим ни
напред, ни на зад. Секундите не помръдват и няколкото часа ни изглеждат като
цяла вечност. Или обратното, когато имаме много работа, разпиляваме се между
различни задачи и времето тече прекалено бързо, за да се справим с всичко,
което ни е на главата.
Какво да ви кажа? Всичко е въпрос на възприятия и нищо
повече. Времето си тече винаги по един и същ начин, но съзнанията ни го
възприемат някак си различно. Предполагам, че зависи от силата на спомените ни.
Моментите, които са ни афектирали най-много в миналото, помним най-ясно, защото
са оставили най-явен белег у нас. А баналното настояще по никакъв начин не ни
предлага незабравими спомени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар