В никакъв случай не се смятам за експерт в риболова, но съм една крачка пред онези, които никога не са били за риба. Навремето като бях малък с чичо ми често посещавахме местните язовири – той беше запален рибар. Покрай него и за понаучих това-онова, например как да връзвам кукички. Отдавна не съм ходил за риба на палатка сред природата, край някой язовир, където да изкарвам прехраната си като истински мъж, т.е. ловейки храната, която ще изям.
Чичо ми ги усещаше добрите места, знаеше разни трикове как да примами рибата и с него никога не сме си тръгвали с празни ръце. Той ми казваше, че при риболовът всичко е в търпението. Веднъж така бях изгорял след една риболовна сесия, че и киселото мляко на баба ми не можа да ме оправи. Оттогава знам, че когато съм за риба, трябва да си нося връхна дреха дори и да е 40 градусова жега навън. Все пак сме на открито и ако няма някое дърво да прави сянка, резултатът е налице.
Спомням си как събирах червеи в градината на село след дъжд, които да послужат за стръв. Ставахме рано без никакъв проблем и бяхме готови да потеглим към следващото приключение с бодра стъпка, нарамили такъмите. Това е духът на едно отминало време, което толкова много ми се иска да върна. Може би някой ден и аз ще науча моите племенници на нещо незабравимо и ще оставя следа у тях, както моя чичо направи за мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар