Вървим все по на Запад и по на Запад

Когато ходя в селото, където имат къща родителите на майка ми, ми става тъжно. Стабилни големи къщи с широки дворове пустеят. Хората разказват, че там преди комунизма се живели големи семейства, с по четири или пет деца, отглеждали са животни, грижили са се за земята. Едни са правили сладка, други сирене и кашкавал, трети са държали магазин за подправки, кисело мляко, ръчен хляб в няколко асортимента - пшеничен, царевичен ръжен, с ленено семе и други неща. Изобщо - много ценни и търсени качествени стоки днес.

След като земята е била иззета поминъкът на хората е бил "откраднат". Наложило се да идат  в големия град, били разпределени - кой в текстилната, кой в хранителната промишленост, кой в химическата, и да заживеят съвсем различен живот - непонятен им, тесен, затворен в апартамент и мръсен квартал.

И така... още от тогава хората тръгнали на Запад. По-голямата част се завтекли към столицата. Оттогава явно е останала тази "традиция". Днес много малко хора предпочитат да се устроят в Бургас или Варна. По-голямата част отиват към Пловдив и София. На Запад. А след това искат да емигрират - още по на Запад.

И всичко това, заради няколко недалновидни решения, които са направени за добро, но с неподходящо управление са се оказали едни от най-големите злини, които са ни сполетявали исторически. При това са ни отнели избор дори на посока за живот. Наистина тъжно!