Хубавото нещо на емоционалната интелигентност е, че тя ни помага да разбетем по-добре хората около нас, което води до по-ефективно общуване, а оттам и до разгадаване на това, което ги мотивира.
Емоциите на хората могат да ни разкрият полезна информация за човешката мотивация. Тук схемата е следната: мотивационната ни система комуникира с мозъка чрез чувства; тя изпраща сигнали до него, той ги интрепретира и ги превръща в емоции; след това тези емоции формират конкретни действия, които ние не можем точно да опишем с думи; това обаче не ни пречи да ги разпознаваме. Ние, хората, сме водени от емоции, които прерастват във видима реакция.
Ако наблюдавате поведението на човек, може чрез емоционалната си интелигентност да разгадаете от какви емоции е предизвикано то, а оттам да стигнете и до мотивационната му система. По принцип има 3 вида мотивация, която може да се разчете от човешките емоции – успех, ангажираност и насока.
Успехът е свързан с това дали човек наскоро е постигнал някаква цел или му предстои нейното постигане. Един успех води по положителни емоции, един провал – до отрицателни. Когато хората са щастливи, в очакване на нещо хубаво или спокойни, това сигнализира, че наскоро са пожънали успех или че са уверени, че скоро ще го постигнат. Докато тази емоция ги държи, те се чувстват мотивирани, а приближаващият успех е техният стимул. Когато обаче видите страх, тревожност, тъга и разочарование, те или са пред провал или вече са се провалили. Тогава естествено ще са загубили мотивацията си, независимо дали тези чувства са породени от работата или личния им живот.
Ангажираността се отнася до степента, до която човек е обвързан с определена цел. Може лесно да го разпознаете по силата на реакцията му. Ако тя е силно негативна, значи сте сложили пречка между него и целта му и обратното. Един служител би бил мотивиран за работа, ако не съществуваха множество пречки между него и крайната цел, това е напълно ясно.
Мотивационната насока се формира от това дали се приближаваме към или се опитваме да избегнем нещо. Първата се базира на това, че човек се мотивира от преследването на някакъв позитивен резултат. Например, ако постигне даден таргет, ще получи бонус. Втората е свързана с избягването на потенциален негативен резултат – например, ако не достигне таргета да му урежат от заплатата.
Набелязах някои важни фактори, които би било работодателите да следят, ако искат служителите им да са достатъчно мотивирани да работят. Как да го направят зависи само от тях. Това обаче не е еднократно действие, а нещо, за което постоянно трябва да се следи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар