Сам

 

Много художници и творци възхваляват самотата като източник на вдъхновение или дори като абсолютен лукс. В същото време много хора, особено възрастните, се оплакват от болезнената си самота. Колко самотата е част от живота и кога трябва да се страхуваме от нея? Отговорите на тези въпроси са относителни. Ето защо:

Искате ли понякога да останете сами от целия свят, да имате време само за себе си? Или сте от хората, които стават нервни и безпомощни само като си помислят за няколко самотни часа без компания? Тук искам да изясня, че сам не означава самотен. Правите разлика, нали? 

Доброволното да бъдеш напълно сам в апартамента си има различно качество, отколкото когато твоят партньор, деца или съквартирант е в съседната стая. Само когато сте напълно сами, вие сте отговорни само за себе си и за никой друг. Никой, който иска нещо от теб. Нито един, който да ви казва какво да правите или какво да не правите. Никой, на който да угодите. Можете да правите каквото искате. Това е много релаксиращо и зарежда батериите.

Не е добре човек да бъде сам, казва се обаче в Библията и е вярно. Ние, хората, сме социални същества. Нашите социални контакти са важни. Ако не позволяваме на други хора и мнения да се доближат до нас, то обедняваме духовно. Ето защо самотата е въпрос на избор, но и на доза. 

Самотата е като много лечебни вещества. Добре дозирани, те имат лечебен и ободряващ ефект върху тялото, твърде голяма доза крие рискове. За цялостното развитие на човешкото същество е абсолютно необходимо да бъде само понякога, за да се събуди неговата чувствителност, казва индийският философ Кришнамурти. А немският писател Ханс Крайлсхаймер допълва, че да трябва да си сам е най-трудната част, да останеш сам за малко по твоя воля обаче е най-доброто нещо.