Понякога усещам необяснима тежест. Сякаш нося върху раменете си чужди страхове, чужди загуби, чужди битки. Дълго време се опитвах да намеря логично обяснение – дали е просто стрес, дали е нещо в мен, но усещането оставаше, като сянка, която не знам откъде произлиза.
Тогава открих родовата терапия. Разказаха ми за трансгенерационната травма – за начина, по който преживените от поколенията назад загуби, страхове, предателства, бедност, войни не изчезват с времето, а се запечатват в енергийното поле на рода. Достатъчно е някой преди нас да е изживял нещо тежко и неизказано, за да продължи тази болка да се предава – като ехо, като невидима нишка, която преплита живота ни, без дори да подозираме.
В началото ми беше трудно да го приема. Как така нещо, което не съм преживял лично, може да тежи върху мен? Но колкото повече наблюдавах себе си и хората около мен, толкова по-ясно виждах повтарящите се модели. Сценарии, които сякаш никой не избира съзнателно, но се случват отново и отново. Убеждения, които нося, без да помня откъде са дошли – че нещо трябва да се заслужи с трудности, че щастието винаги има цена, че успехът носи самота. Блокажи, които ме спират, усещане за застой, което няма логично обяснение.
Родовите травми се предават не само като истории, но и генетично – отпечатани в клетките ни, в начините, по които реагираме на света. Всичко, което предците ни не са успели да излекуват, остава в наследството ни – не като съдба, а като програма, която управлява живота ни, докато не я открием.
Тогава разбрах – не е карма, не е проклятие, а просто несъзнателен цикъл, който се повтаря, докато някой не избере да го спре.
Започнах да работя с тази тежест. Спомних си за думите, че травмата спира, когато се освети. Когато най-накрая я погледнеш в очите, осъзнаеш откъде идва и кажеш: „Това не е мое. Благодаря за уроците, но избирам друго.“ Започнах да разплитам възлите – с родови практики, с осъзнати избори, с прошка към тези, които са живели преди мен.
И малко по малко тежестта започна да намалява. Чуждото си тръгва, моето остава. Силата се връща. Животът става по-лек.
Няма по-важна работа от това да изчистим полето си – за себе си и за поколенията напред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар