Здравейте отново от мен! Съвсем умишлено в предишния си материал пропуснах да ви разкажа за Ватикана. Исках да отделя специално място на този град държава, защото той заема по-особено място в спомените ми за Рим. Сигурно много често сте гледали по телевизията репортажи от площада Свети Петър, но на място усещането е неповторимо – огромен, внушителен, заставайки там, наистина разбрах своята незначителност в сравнение с бога. Това усещане се засили, когато поех по мраморните стълби на катедралата Свети Петър – мисля, че е най-голямата католическа катедрала в света, тук се намират и мощите на светия апостол Петър. Катедралата се охранява от 54 швейцарски гвардейци, всеки от тях трябва да е чистокръвен швейцарец и вярващ католик, службата им е две години, като през това време нямат право да се женят. Влизайки в храма, буквално загубих говор и картина. Не мога да намеря подходящи думи, за да ви опиша чувството на възхищение, спокойствие и невероятна хармония, която ме обзе. Гледайки слънчевите лъчи, които пронизваха витражите на катедралата, на мига забравих всичките си проблеми. Музиката от органите и ангелски гласове се сливаха в едно, докарвайки ме до истински възторг.
Разбира се, спрях и до бронзовата статуя на св. Петър, която се смята за чудодейна, и аз като повечето туристи тук допрях ръка до бронзовия й крак с надежда да се сбъдне желанието, което си намислих.
Най-забележителното място във Ватикана обаче е Сикстинската капела, не пропускайте да я разгледате, размерите й не са големи, но фреските на Микеланджело са неповторими. Това място има особено значение и защото тук заседава конклавът – събранието на кардиналите, когато избират нов папа. Та като стана дума за папата – аз имах голямо желание да го видя, но се оказа, че той идва в града само в сряда, в останалото време живее в извънградската си резиденция. Пожелавам на вас повече късмет!
Няма коментари:
Публикуване на коментар