Дядо Въльо

Ако някой ви спомене името на поп Кръстьо, веднага ще го припознаете като предателя на Васил Левски. Макар историята отдавна да е доказала, че това предателство не се е състояло. Почти на никого обаче името на дядо Въльо не говори нищо. А това е истинският предател в българската история. Обяснявам си факта с неговата неизвестност с недостатъчната популярност на една от най-качествените по моето скромно мнение книги в българската литература – Записки по българските въстания на Захари Стоянов. Кой е дядо Въльо? Предателят на водача на Априлското въстание – Георги Бенковски. Дядо Въльо е този, който с песен на уста повежда оцелялата чета на Бенковски (четирима души, между които и Захари Стоянов) по дървения мост на река Свинарица в Тетевенския балкан към турската засада. От групата оцелява само Захари Стоянов, който десет години след събитията се връща на мястото и се среща с предателя дядо Въльо, който в съзвучие с абсурдите на следосвобожденска България е нещо като горски на лобното място на Бенковски. Нямам самочувствието да преразказвам Захари Стоянов, само ще ви кажа, че в българската литература няма по-плътен и по-истински образ на предателя. Няма и по-колоритно описание на тази българска лудост (във Вазовия смисъл) Априлското въстание. Прочетете! Аз лично го правя всяка година.