Отново идва момента за абитуриентските балове. Всички завършващи 12-ти клас се вълнуват и очакват трепетно този момент. Да спрат да ходят на училище и да поемат по нов път.
Когато бяхме ученици и ние нямахме търпение да дойде този дългоочакван момент. Мислехме си, че е по-лесно да работиш, отколкото да учиш. А беше толкова весело и изпълнено с незабравими моменти. Като всички момчета и ние бяхме диви и неконтролируеми. Постоянно правехме пакости и учителките се оплакваха от нас. Закачахме момичетата и им правехме номера. Не обръщахме внимание на уроците и имахме слаби оценки. Родителите ни винаги се връщаха ядосани и засрамени от родителски срещи.
Когато се сещам за това в момента ми става смешно и тъжно. Тъжно за безгрижния живот, игрите и силните мъжки приятелства. Мама и тати даваха пари и ние не мислихме за нищо. А отношенията с момчетата бяха искрени и силни. Можехме да разчитаме за всичко един на друг, цареше истинско приятелство.
Сегашните абитуриенти не осъзнават какво ги чака, след като се дипломират. А именно същинския суров и труден живот. Да направиш правилния избор за себе си. Дали ще продължиш своето образование за да се развиваш в желаната посока, или ще започнеш работа за да почувстваш самостоятелен? Избора е труден и от него зависи бъдещето ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар