Преди няколко дни попаднах на един репортаж относно евтаназията. Разсъждавайки върху темата, си направих някой лични заключения, които ще споделя. Първоначално аз бях ЗА доброволното прекратяване на живота на терминално болни. Но наред с идеята, че всеки сам е отговорен за решенията в живота си, се подреждат много въпроси, на които в държавата ни няма отговор за момента. Според мен това трябва да бъде само и единствено лично решение, а не на семейството или близките на пациента. Какво се случва при невъзможността за взимане на подобно решение?Дали лекарите трябва да поемат отговорността за "убийството" на човека? А вегетативното състояние? Ами злоупотребите, които могат да възникнат? Аз не мисля така. Отговорите на тези въпроси и неуредицата им в България ме навежда на мисълта, че нашето общество все още не е готово за подобно нещо. Да не говорим, че държавите, в които е разрешена евтаназията са много малко - около пет. Следователно не можем да се поучим и от по-развитите страни. Всички тези факти и въпроси промениха моя вот и от ЗА, се превърна в ПРОТИВ. Но все пак мисля, че трябва да се намери подходящо разрешение на проблема на страдащите и тънещи в агония хора и техните близки. Но това решение трябва да бъде внимателно обмислено и обсъдено от много специалисти, така че да не се превръща в камък в градината на съвестта на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар