И в Париж има гъски

Гастролира из телевизиите напоследък една особа със звучното българско име Мишел Бонев, жалва се от майка си и се хвали с великите си постижения в странство. Няма ли кой да обясни на тази жена, че човек не е постигнал много в живота си, ако на 40  години не е намерил сили да прости на родителите си и, че не е постижение велико да делиш постеля със седемдесетгодишен старец, който да спонсорира актьорските и продуцентските ти напъни?! И ахкат, и охкат българските телевизионни водещи, оплаквайки нерадостното й детство, че някои дори си и поплакват заедно с нея. И славословят грандиозните й италиански достижения. Не съм го гледал този филм и не искам да го гледам. Защото смятам, че човек, който държи на себе си, трябва да има лична хигиена даже и в подбора на нещата, които чете или гледа. А на българските журналисти, които често изпадат в захлас пред българи със съмнителни достижения в чужбина, ще припомня един цитат от фейлетон на Любен Каравелов: Господа журналисти, “и в Париж има гъски”!