Наближава един празник , който е истински повод за радост най-вече за малчуганите. На този ден на децата им предстоят всякакви изненади и приключения. Родителите пък са натоварени с тежката задача да измислят и подготвят възможно най-интересните изненади. А само децата ли празнуват на този ден? А онези възрастни които дълбоко в себе си се чувстват деца? А всъщност дали този ден не е един добър повод да забравим за малко, че сме сериозните и отговорни пораснали личности, които са натоварени с куп грижи ?
Една моя позната е замислила интересна и образователна екскурзия за децата си на този ден. Спомням си , че миналата година и аз бях заедно с тях на празника. Спомням си също така, че тя самата доста се беше ентусиазирала около цялата подготовка и се беше отдала изцяло на празненството. Докато се забавляваше заедно с децата си, в нейните очи сякаш също се подаваше едно пораснало дете, което празнува и се радва. Разбрах , че моята позната е от хората, които са успели наред с отговорностите и грижите на напрегнатото ежедневие все пак да съхранят детето в себе си. А това качество несъмнено помага при възпитанието на деца.
Та по повод наближаващия празник ми се иска все повече хора да си спомнят , че дълбоко в себе си всеки крие едно дете, което се нуждае също от грижи и радост. 1 юни е не само празник на децата, но също така и на детското. Така, че използвайте този ден за да си припомните детството и да не забравяте за детето в себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар