Работохолизиране

Работа, работа, работа - всеки делничен ден от сутрин до вечер. Потъваме в професионалните си задължение и ни заливат с все повече и повече задачи. Това не нещо необичайно, нали?

Усещали ли сте обаче, че в подобен момент сте на ръба да се работохолизирате? Имам един познат, който буквално живее заради работата си. Става сутрин, отива първи в офиса, цял ден не става от бюрото и дори забравя да яде. Няма да се сети сам да го направи освен ако някой друг буквално не му тъпче храната в устата. Вечер остава последен дълго след като всички други са си тръгнали и така и не разбрах кога си тръгва.

Почти няма социален живот извън професионалния. Дори когато излиза с приятели постоянно си преглежда мейлите през телефона и отговаря веднага. Знам, че подобен служител сигурно е мечта за всеки работодател, но замислете се. Колко дълго ще може да издържи така? Подобно поведение не е здравословно. Мисля, че служителите, които имат стабилен и щастлив живот извън работа са по-полезни, но по един по-различен начин. Да, те си тръгват навреме, не винаги работят извънредно и имат по-слабо изразена наклонност към работохолизиране. Обаче знаете, че можете да разчитате на тях в по-дългосрочен план. Те са по-надеждни, с по-стабилна психика, защото имат по-пълноценен живот извън работното място.

Имате право да не се съгласите с мен, разбира се. Да знаете обаче, че и аз съм си преглеждал и съм писал мейли, докато съм с приятели, но това не е всеки път. Признавам, че може би имам някаква наклонност към работохолизиране и затова написах този пост, но се старая да я потискам до известна степен. Просто защото не мисля, че е много здравословна за мен самия.