На гурбет към щастието

У нас си падаме малко патриоти, водим вечни спорове за това как младите трябвало да останат тук, заради любовта към родината и как родината не им отвръщала със същото. Тази песен вече сме я чували хиляди пъти. Нека не поставяме живота си в рамки и да приемем, че в наши дни човек има възможността да избира къде да живее и е нормално това да е мястото, където вярва, че ще бъде щастлив. Оттук нататък отпадат всички умствени ограничения.

Младите хора са привлечени от модерния свят, затова се стремят или към големия град, или към чужбина. Щом там смятат, че им е мястото, оставете ги да си отидат. Все пак те трябва да напредват в живота, да намерят подходяща реализация, заплащането да отговаря на умствените им способности и т.н. Ако чужбина е мястото, където ще получат всичко това, защо да не заминат? 

Стремежът към щастие и по-добър живот съществува у всеки. Това са фундаментални неща, от които никой не би се отказал. Отвори ли се шанс, какъвто и да е, да ги получиш накуп, го грабваш и толкова. Това, че младите хора с потенциал напускат страната не трябва да ни натъжава, дори трябва да се радваме, че там някъде ще намерят нещото, което са търсили и ще се чувстват спокойни за бъдещето си. Да ги упрекваме е егоистично, защото пречупваме нещата през собствената си призма, а трябва да ги гледаме от различни ъгли. 

На гурбет към щастието се ходи с позитивна нагласа. Ето защо аз пожелавам на всички заминаващи успех, попътен вятър, положителни емоции и оправдани очаквания :)