В месеца на любовта ни засипват всевъзможни реклами и оферти за романтичен празник с любим човек. Навсякъде има сърчица и рози, всеки се стреми да измисли най-романтичната изненада за своя любим човек. Плюшени играчки, романтични вечери, годежни пръстени и романтични пътешествия.
Всичко звучи много добре, но честно казано лично на мен ми идва пресилено и доста комерсиално. Трябва ли да показваме обичта си един към друг само един ден в годината? Честно казано аз се стремя да показвам обичта и уважението ми към своята по-добра половинка всеки един ден, защото животът е твърде кратък и не искам да губя и минута в съжаление, че половинката ми не е наясно с моите чувства. За мен най-фрапиращото беше, онзи свети Валентин, в който беше премиерата на филма „50 нюанса сиво“. Този филм е толкова смущаващ, че само мисълта да отида да го гледам на този празник и то на кино, което е претъпкано от превъзбудени тийнейджъри, ме кара да се изчервявам. Та мен ме беше срам, докато го чета, необезпокоявано от чуждо присъствие, а какво остава да видя всички тези сцени на огромния екран. Но това вече е минало, тази година както всяка друга, не смятам да отдавам особено голямо значение на този празник, ще споделя времето си в приятната компания на своя любим човек, без излишни сладникави истории, просто ние двамата, а когато сме заедно, ние винаги се чувстваме специални.
Разбира се, все пак е добре да има дори един ден, в който сякаш хората са настроени една идея по-мило и се усеща празнично настроение, въпреки че един букет от рози на този ден струва, колкото една вечеря, а за нея...ами на този ден няма да се стискаме и да си правим сметка де, че иначе ще си изгубим празничното настроение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар