Съжителство или робство?

 Историята не ми беше любим предмет в училище, дори никак. Често гледах в една точка,  слушах преподавателя, който просто си декламираше урока. Не ме заинтригува по никакъв начин и за мен си беше жива мъка, когато трябваше да се подготвям за някой устен изпит или тест.
 
Винаги съм бил на мнение, че интереса на един ученик към даден предмет трябва да се събуди от учителя. Уви при мен се случи едва в 11-ти клас, втория срок и не, не беше заради преподавателя, а защото изведнъж реших, че бих искал да имам още една възможност при кандидатстването си във ВУЗ. Имаше обаче един период от историята, които винаги е пробуждал интерес в мен и това беше темата за Османското робство. Този период винаги е събуждал в мен чувство на гордост, състрадание, гняв и разочарование. Всички онези зверства, които са се случвали по време на робството те карат да потръпнеш. Много се говори относно турско робство, турско съжителство и турско присъствие. Смятате ли че всичко, което историята пази и съхранява трябва да бъде изтрито по този начин? Как някой би могъл да посети църквата в Батак и да каже, че има „присъствие“? Има още хиляди места, на който все още усещаш страха, мъката и болката и те побиват тръпки при посещението им. Съществуват толкова много доказателства относно зверствата по време на турското „ съжителство“. В наши дни може да се каже, че си съжителстваме и си живеем добре българи и турци, но не може да се омаловажава или унищожава 5 вековна история. Въстания не се правят от добро съжителстване.
 
Интересно ми е да разбера и вашето мнение. Според вас редно ли е от МОН да правят подобни промени в учебниците по история и  лека, полека да се затрива спомена за едни велики българи, загубили живота си за да можем днес да се наречем свободни хора?