Спомени

Днес се срещнах с един стар приятел от детството. Не се бяхме виждали с години. Знаете как е. Живота те грабва и не остава време за старите приятели. Такива срещи ме зареждат с толкова много емоции и чувства, че чак не мога да се събера в кожата си. Не трябва да оставяме ежедневието да ни затвори в мрежата си и да живеем ден за ден. Трябва да се срещаме по-често с приятели и роднини. Определено помага, когато си отчаян, изморен или отегчен.

 Та за тази моя среща, имали ли сте такъв приятел, който въпреки че не сте виждали с години, с който отдавна не сте толкова близки, колкото преди, но въпреки всичко не се чувства празнина в разговора ви, сякаш никога не сте се разделяли? Моята среща беше точно от този тип. Спомени от безгрижното детство и разкази за новостите в животите ни. Спомнихме си някои от старите ни играчки и колекционерски страсти и осъзнахме, колко сме остарели и как сме живели в една съвсем различна епоха. Вместо кукли "Момо" и социални мрежи, ние събирахме ароматизирани листчета, които си разменяхме със съучениците и приятелите, имахме колекции от карти за игра с най-великите футболисти, за които сега децата едва ли са чували. Единствената електронна забава, която имахме беше тамагочито. Малка, джобна електронна играчка, която представляваше домашен любимец, можеше да е мече, пиле, дракон, имаше и кученце. Трябваше да го къпеш, да го галиш, да му измериш температурата. Беше си голямо забавление и отговорност да го гледаш. За времето си, играчката си беше доста скъпа и не всеки имаше такава, но това нямаше значение, ако един пред блока имаше, значи всички имат. Това беше хубавото на нашето детство, нямахме почти никакви играчки, а това означаваше, че няма разделение в социалните слоеве, всички бяхме равни и всички имахме еднакви финансови възможности, но всъщност това изобщо не ни интересуваше, дори игнорирахме децата, които парадираха със състоянието на родителите си. Бяхме много задружни другари в игрите и пакостите. Забавлявахме се максимално. Може би сега, като разказваме на децата си с какво сме се забавлявали, ще ни сметнат за напълно побъркани, но нашето време беше такова и аз не съжалявам, имах прекрасно детство, за което си спомням с умиление и ако нашите деца изпитат дори частица от нашата радост, ще бъдат истински щастливи.

Та стига толкова спомени по отминалите времена. Вече сме големи и добре, че съществува Интернет, за да може да си припомняме за нашите забавление. За тази цел ще ви споделя един клип, който буквално ще ви върне в детството. Аз му се насладих максимално.