Един от любимите ми празници е 1 юни. Още от малък много обичам този ден. Винаги има някаква празнична програма и много лакомства. Тази година имаше изключително много програми за малчуганите. Целия ден беше изпълнен с детски смях, а атмосферата беше толкова празнична, че просто няма как човек да не се зарази.
Тази година имах огромно желание да изведа племенниците си за празника, баща им беше в командировка и аз като забавния чичо реших да ги изненадам. Исках да направим нещо различно, затова станахме рано сутрин и потеглихме за Пловдив. Разгледах програмата и се оказа, че общината е организирала изключително интересни забави за децата. Разбира се, както всеки път, планът ни не тръгна точно както го бяхме замислили, доста се забавихме при самото пътуване, но няма как, с деца е различно. Пристигнахме в този прекрасен град Пловдив, винаги ми е бил слабост, исках да заведа децата директно на влакчето, но те пожелаха преди това да отидем на центъра и да се поразходим там. Имаше песни, танци и разбира се куп лакомства, но затова са празниците, за да се поглезим. Отправихме се към Младежкия хълм, където имаше много семейства. Едва намерихме къде да спрем, но си струваше. Беше хладно заради естествената сянка от дърветата, имаше много деца, полянки и забавления за тях. Предлагаха безплатни плодови напитки за децата, което беше комплимент, въпреки че аз съм твърдо против приемането на подобни напитки, но както казах празник е, нека се поглезим. Атмосферата беше толкова заразителна, че честно да си призная аз се радвах наравно с децата. Усещах се колко широко съм се ухилил, но да в кажа, няма по-красиво нещо от детската радост. Отправихме се към влакчето, с огромно нетърпение, спомням си че майка ми ме е качвала на това влакче, когато аз бях малък и много се вълнувах да го видя вече като голям. Беше голямо приключение за нас децата. Но уви, като винаги, когато много искаш нещо в повечето случаи съдбата те "изненадва" и оставаш с пръст в уста. Оказа се, че всички билети са разпродадени и няма да има повече курсове за деня, посъветваха ни да дойдем друг ден, когато е по-спокойно, но другия ден няма да е Деня на детето. Опитах се да си обясня как е възможно това, вместо сега да правят извънредни курсове, да печелят още повече пари, те си стоят най-кротко и си почиват. Машинистът обаче беше така добър и ми обясни, че влакчето всъщност е с батерия, която има определена консумация и трябва да се зарежда. По тази причина и няма как да се правят извънредни курсове, защото всичко било прецизно изчислено. Е, не можахме да се повозим на влакчето, но пък правихме куп други интересни неща. Спускахме се по въжетата като Тарзан, гонехме се, общо взето изкарахме си страхотно.
Следващата година ще се постарая да тръгна по-рано и да успея да кача малчуганите на влакчето, на което ме е качвала моята майка. Надявам се че успях да създам настроение и емоции на моите любими племенници. Няма нещо, което да ме накара да се чувствам по-горд от това да съм причина за радостта на едно дете. Обичайте ги, пазете ги, те са най-скъпоценния дар от живота
Няма коментари:
Публикуване на коментар