Най-хубавата почивка

Мисля, че неведнъж съм споделял за обичта си към морето. Не мога да си представя да живея накъде другаде освен до сините вълни под чистото небе. Тази година най-сетне успях да си отпочина така, както си представят, че и повече.

След дни на натоварена работа, няма нищо по-хубаво да станеш рано (първите дни е по навик) и да потичаш малко на плажа, след това да прекараш няколко блажени часа в пълна отмора, с кръстословица в ръка – излегнат срещу вълните. Те ми говорят, аз ги слушам... блаженство. Децата играят, туристите въодушевено коментират и тук-там ще се намери някой амбулантен търговец на царевица или гевреци.

Една седмица прекарах в Бургас, но след това с приятелката ми решихме да се разходим по Стара планина и като хванахме южната подбалканска линия посетихме Казанлък, Каловефер, Карлово. Бяхме на Райското праскало, качихме и Шипка.

Морето е прекрасно, но се радвам, че тази година отидох и на планина. Когато си до морето, безкрайната морска шир ти създава усещането за безграничност и свобода. Не бих до заменил за нищо на света. Но високо в планината обаче, се чувстваш велик и голям - сякаш целият свят е в краката ти. Също така осъзнаваш колко нищожен е човек на фона на величието на природата.

Честно казано не симпатизирам на живеещите в низините или равните райони на страна ни– планините се виждат само като силуети (сещам се за Мита за пещерата и хората, които смятали, че целият им свят се простира до познанието за сенките), а морето е далеч и ги лишава от възвишеността си.

Аз май съм максималист или човек на контрастите. Не бих могъл да се задоволя с нещо по средата.