Преходът и големите надежди

Минаха 24 години от онези „славни“ времена, когато с възможно най-малко насилие, много студентски ентусиазъм и очаквания за светлото бъдеще, падна социализмът. Толкова много се радвахме! Толкова мечти имахме за демокрацията, за страната, за семействата си. Но и също толкова много наивност.

Почти нищо от това, за което си мечтаехме не се получи. От хубавите страни на демокрацията видяхме толкова малко, а от лошите – толкова много. Възлагахме очаквания на личности, които, почти до една се оказаха много далеч от светлите ни идеали. В крайна сметка всеки живял по онези времена може да ви каже, че в принципно отношение нищо чак толкова не успя да се промени.

доц. Иво Христов - социолог

Прав е Христин Петков – първият демократичен кмет на Сливен, казвайки, че преходът ни не е приключил. Виждайки студентите, протестиращи срещу това правителство, които протестираха и срещу предното, виждайки масовите несправедливости, социалните проблеми, обяздването на медиите и войните водени през тях, и почти пълната морална деградация на управляващите ни, аз също съм на това мнение. Скоро четох и едно интервю на социолога от Пловдивския университет – доц. Иво Христов, който пък е тотален песимист и с две думи казва, че отдавна сме му изтървали края и оправия от блатото, в което сме затънали според него просто няма.

Нашето поколение наистина не беше готово за демокрация. То не знаеше, че юздите на управляващите трябва здраво да се държат, не успя да осъзнае, че те са там, за да ни служат, защото целият ни живот бе преминал в една система, където управляващите бяха над нас и когато някой не беше доволен, беше тъпкан с цялата сила на апарата.

Остава надеждата, че поне децата си сме възпитали добре, и че както каза Христин Петков – съзнанието ни ще се промени, за да си извоюваме ако не една по-достойна страна пред света, то поне един достоен живот в нея.